Докато не се разберем за минимална работна заплата, ние преговори няма да водим за минималните осигуруителни прагове. Това обяви председателят на АИКБ Васил Велев в студиото на Нова телевизия.
Минималната работна заплата трябва да се договоря за икономически дейности, каза още Велев. Според него не може да има еднаква заплата за всички, като посочи, че не става дума за висшисти или не. Велев влезе в разгорещен спор с председателя на КНСБ Пламен Димитров за нуждата или не от въвеждане на минимална работна заплата за завършили висше образование. Димитров заяви, че трябва да се приеме закон, с който да се гарантира минимална работна заплата за висшисти от 690 лв. Велев се противопостави на тази идея като попита защо това да се регламентира, като и в момента реалният бизнес плаща толкова.
Всяко едно регулиране на пазара на труда води към бягство в сивия сектор, каза Велев. Той посочи, че има нужда от инженери, но има повече свободни места в университетите отколкото завършващите средна образование. Според него се учи това, от което бизнесът няма нужда. При нас има много висшисти, които работят като продавач-консултанти, каза още Велев. „Трябва да се насърчат младите, за да започнат да се образоват. Не може всеки да взима просто така 690 лв., защото е завършил висше“, смята той.
Според КНСБ минималната заплата за висшисти трябва да е 1,5 пъти по-висока от нормалната. Това означава, че ако от 2017 г. минималното възнаграждение стане 460 лева, както предвижда средносрочната програма на финансовото министерство, за висшисти тя трябва да е 690 лв. Димитров обясни, че въпросът е поставен за разглеждане от управляващите.
Нова телевизия, „Здравей, България“
